понеделник, 26 юни 2017 г.

Тук – там, натам - насам (hinein -herein) - една история с хора и котки

Тук на немски е her, там – hin. Например:

Komm (hier)her! – Ела тук!
Gehen wir (dort)hin! – Отиваме там!

Kommen – идвам, gehen – отивам. Интересното е, че въпрос за направление може да се зададе по два начина:

Woher kommen Sie? – От къде идвате?
= Wo kommen Sie her?
Wohin gehen Sie? – Къде отивате (заминавате)?
= Wo gehen Sie hin?

Особеност на немския език се явява и съчетанието на тези наречия (думи, които преди всичко характеризират действието исе отнасят към глагола, като при това, за разлика отприлагателните, не се изменят спрямо падежа и нямат други форми) с предлози. В такива съчетания hin и her уточняват направлението на действието.



Представете си следната ситуация. В къща живеят Карл и Клара. На улицата пред дома им стоят Петер и Моника.



Клара казва на  Карл:
Geh hinaus! – Излез от тук / Махай се от тук!
А Моника харесва Карл и му казва:
Komm heraus! – Ела тук!
Но тук възниква проблем - намесва се Петер. И Моника го праща в къщата при Клара:
Geh hinein! – Отивай там (там, вътре)!
(Ein в подобни съчетания означава вътре – както, например, в слове einsteigen – качвам се, сядам в транспортно средство. Слизам от транспорт, съответно, aussteigen.)
И накрая на Клара и става скучно да е сама и вика Петер при себе си:
Komm herein! – Ела тук (вътре)! 

Сега нека да си представим, че пред нас не са хора, а коткиъс същите тези имена).
Карл и Клара седят на едно дърво, а Моника и Петер са под дървото.



И при животните ситуацията е аналогична. Клара казв на Карл:
Geh hinunter! – Отивай там долу!
Моника вика Карл при себе си под дървото:
Komm herunter! – Ела тук, долу!
Моника гони Петер:
Geh hinauf! – Отивай там горе!
Клара вика Петер при себе си на дървото:
Komm herauf! – Ела тук горе!

Освен това, движението нагоре-надолу може да бъде изразено и в съчетание с предлога ab (от). Например, ако става въпрос за планиски склон или става въпрос за спускане/слизане/ надолу:
Wir gehen ins Tal hinab. – Ние слизаме /спускаме се/ в долината.
Er geht ins Tal herab. – Той слиза в долината (при нас – ние вече сме там).
А също и:
Ein Apfel fällt vom Baum herab. – Ябълката падна от дървото (тук, долу).

А сега отново да се върнем при хората. Клара и Петер стоят на единия бряг на реката, а Ханс на другия. Над реката има мост.



Клара отпраща Петер:
Geh (über die Brücke) hinüber! – Отивай (през моста) там! (премини от другата страна на реката).

Клара вика при себе си Ханс:
Komm herüber! – Ела тук /през моста/!

Ханс прекосява реката и отива при Клара:
Er eilt herbei. – Той се втурва насам.
Er kommt an sie heran. – Той стига при нея.
= Er kommt auf sie zu (Той идва при нея).

Um sie herum blühen Rosen. – Около тях (там около тях) цъфтят рози.


В последните три съчетания е възможно да се използва само her.

Всички тези наречия (с изключение на herab) могат да бъдат и в съкратен вариант. И тогава вече не е важно накъде е насочено действието:

hinein, herein = rein; hinauf, herauf = rauf; hinüber, herüber = rüber; heran = ran; herum = rum.

Например:
Kommen Sie (he)rein! – Влезте!
Raus (hier)! – Вън (от тук)!
Gehen Sie auf die andere Seite rüber! – Преминете от другата страна.

В някои случаи и пълният вариант на такова наречие се употребява, независимо от направлението на действието – ако посоката не е толкова важна. Например, ако някой се изкачва или слиза по стълба, често се използва her:
Sie geht die Treppe herunter. – Тя слиза по стълбата.

Любопитно е, че вече използван в изречението предлог не винаги изключва наречието:
über die Brücke herüber – през моста.
Предлога понякога може и да се изпусне, оставяйки наречието:
Wir gehen (auf) den Berg hinauf. – Ние отиваме нагоре в планината.



четвъртък, 22 юни 2017 г.

Dativ в немския език

Представете си, че скоро е нова година и вие съставяте списък – на кой какво да подарите. Ето тук на помощ идва дателен (давам на кого?) падеж – Dativ.

И така, ето  го проблема: Wem schenke ich was? – На кого какво да подаря?
Der Vater: dem Vater (dem, ihm) schenke ich einen Krimi. На бащата (на него) подарявам кримка /криминален роман.
Die Mutter: der Mutter (der, ihr) schenke ich ein Bild. – На майката (на нея) подарявам картина.
Das Kind: dem Kind(e) (dem, ihm) schenke ich eine Puppe. – На детето (на него, нея) подарявам кукла.
Ако имате няколко деца:
Die Kinder: den Kindern (denen, ihnen) schenke ich Puppen.

Както може би знаете, в Akkusativ промяна има само в мъжки род. В Dativ измененията са на всякъде – във всички родове и в множествено число. Но в това няма нищо сложно.
В мъжки и среден род при Dativ прилича донякъде може би на българския по своето окончание:
Кому? – Wem? На него – dem, ihm.
Сравнете с Akkusativ: Wen? Den, ihn. – Кого? 

Ако думата е в женски род, то определителния член в женски род сменя „пола” си (така по-лесно може да се запомни): die се превръща в der. По същия начин се променя и местоимението: sie – ihr (на нея).

Ако си имаме работа с множествено число, то определителния член die се променя в den, т. е. ще изглежда също както в Akkusativ,  мъжки род. Освен това и самото съществително получава добавка – окончание -n. По същата логика се образува и местоимението: denen, ihnen (тези, на тях): den+en, ihn+en. И, съответно, вежливата форма (от 3-то лице множествено число): Sie – Ihnen (Виена Вас). Например:
Wie geht es Ihnen? – Как сте?

Или по-просто казано: за множествено число просто трябва да запомним формата: den Kindern на децата. (всичко завършва на -n).

Нека да продължим списъка с подаръците за вашето голямо семейство:
die Brüder – den Brüdern (братята),
die Schwestern – den Schwestern (сестрите, тук -n е и в изходната форма),
die Söhne – den Söhnen (синовете)…

Ако думата има „английско” множествено число (окончава на -s), то при него е неловко да се присъедини немското окончание -n: den Krimis  криминалета (книги).

До този момент всички примери бяха с определителен член. Ако членът е неопределителен, то всичко е аналогично, също и окончанията:
einem Mann един мъж, einem Kind – рдете, einer Frau – жена.

В множествено число, както вече знаем, няма неопределителен член. И затова тук е просто: Kindern – детям. Добавяме само окончанието n.

Остава да отбележим, че понякога можем да срещнем старата форма на Dativ за мъжки и среден род с окончание -е: dem Kinde. Тя е характерна основно за едносрични, исконно немски съществителни (при това в днешно време е актуална форма без окончание).

Dativ за останалите лични местоимения можем да запомним чрез следните примери:
Gib mir bitte Geld! – Дай ми, моля, париг!
Ich gebe dir nichts. – Аз нищо няма да ти дам.

Формите за нас и нам, вас и вам са същите като при Akkusativ: uns (нас, нам), euch (вас, вам):
Helft uns! – Помогнете ни (на нас)!

Wir können euch nicht helfen. – Ние не можем да ви помогнем. (на вас)

сряда, 21 юни 2017 г.

Akkusativ

Нека да сравним двете изречения:

Колата зави зад ъгъла.
Аз забелязах тази кола.

В първия случай действащо лице се явява колата. Думата кола  е в именителен падеж (кой? какво?), тъй като тук се именува извършителя на действието. Във втория случай колата от извършител се превръща в обект (в случая – на наблюдение). Това е така наречения винителен падеж (виня, обвинявам кого? какво?).

Нека да видим какво се случва в немския език при подобна ситуация:
Der Zug geht um halb zwölf. Влакът тръгва в 11 и 30.
Ich nehme den Zug. – Дословно: взимам този влак.

Както, може би, забелязвате променя се не окончанието на съществителното, а определителния член. Der Zug – в именителен падеж (Nominativ), den Zug – във винителен падеж (Akkusativ). В именителен падеж думата отговаря на въпроса кой? какво (wer? was?), а във винителен – на въпросите кого? какво? (wen? was?). Но, когато говорим на немски, почти никога не можем да „контролираме” въпросите. Затова по-лесно е като се ориентираме за това, какво представлява думата: извършител или обект на действието. Ако е обект на действието, то падежът е Akkusativ. Просто си представете стрелка (—>) – и няма да сбъркате. При това обектът може да се предхожда от предлог или не. Сравнете: Свърших работата. Справих се с работата. С други думи – стрелката трябва да води точно към обекта.

Пословица: Übung macht den Meister. – Упражнението прави майстора.

До този момент си имахме работа с мъжки род, където определителния член der се изменя на den. Нека да видим какво се случва при другите родове и в множествено число:

Среден род (n): Ich nehme das Taxi. – Аз взимам (това) такси.
Женски род (f): Ich nehme die Straßenbahn. – Аз взимам (този) трамвай.
Множествено число (pl): Ich nehme die Briefmarken. – Аз взимам (тези) марки.

Както забелязвате, нищо не се случва. Akkusativ по никакъв начин не променя съществителните в женски и среден род. Той не влияе и на думите в множествено число.
Затова трябва да запомним: Akkusativ промяна има само и единствено в мъжки род, само der се променя наden!

А ако членът е неопределителен?

Ich trinke eine Milch, ein Bier und einen Wein. Аз пия мляко, бира и вино.
(Ще поемем този риск заради граматиката.) Коя е думата в мъжки род? Правилно, der (ein) Wein. В Akkusativ ein се променя в einen, добавяйки -en.

Значи, der —> den, ein —> einen (kein —> keinen, mein —> meinen). Всичко на -en.

Обърнете внимание на това, че след израза es gibt  трябва да се употреби Akkusativ (по простата причина, че дословно преведен изразът означава „то дава” кого? какво?):
Es gibt hier einen Biergarten. Тук има бирария /бирария на открито, под дърветата. 

За да изразим отрязък от време (—>) също се употребява Akkusativ:
Ich war dort den ganzen Tag. Бях там цял ден.
Ich gehe jeden Tag dorthin. Отивам натам всеки ден. 

Съществителното име може да бъде заменено от местоимение („вместо име"), когато и така е разбираемо за какво иде реч.
Ich kenne den Mann. Познавам този мъж.
Ich kenne ihn. Познавам го.

И, след като става въпрос за Akkusativ и мъжки род, и както der  се променя на den, местоимението er (той) се променя на ihn (него). Това не е трудно да се запомни, тъй като -r се променя на -n.

Но може и да не се употребява специално местоимение(er, ihn), може просто да се използва определителен член – и ще бъде същото, само малко по-фамилиарно:
Ich kenne den. – Познавам го (този). Der ist mein Freund. – Той (този) е мой приятел.

В останалите родове (sie – тя, es – то) и в множествено число (sie – те) изменение няма. Akkusativ = Nominativ. Т. е., дословно, се казва:
Познавам я, познавам го, познавам ги.
Например:
Ich kenne die Frau, ich kenne die (sie). Знам тази жена, Знам я /нея/.
Ich kenne das Buch, ich kenne das (es). – Знам тази книга.
Ich kenne die Bücher, ich kenne die (sie). – Знам тези книги, знам ги.
Ich kenne Sie. – Знам Ви / Познавам Ви.

Вежливата форма Sie в немския език се образува не от „вие”, а от те. Т. е., вежливо към Вас се обръщат, казвайки: Знам Те.

Останалите лични местоимения (обозначаващи лица) в Nominativ и в Akkusativ, то тях по-лесно можем да запомним в примери:
Ich liebe dich. – Обичам те.
Liebst du mich? – Ти мен обичаш ли ме?

Seht ihr uns? – Виждате ли ни? (Ihr.)

Wir sehen euch. – Ние ви виждаме.

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...