Представки в немския език

Немските глаголи, както и българските, могат да съдържат в себе си представки. Разликата е в това, че тези представки могат да бъдат както делими, така и неделими.

Например:

aufstehen - ставам, auf - делима представка

bezahlen - плащам, be - неделима представка

Представките придават ново значение на глагола. Понякога го променят до неузнаваемост: kommen - идвам, bekommen - получавам

Делими и неделими представки в немския език

 

Към неделимите представки в немския се отнасят представките be-,  ge-, er-, ver-, zer-, emp-, ent-, miss-.

Неделимите представки винаги са безударни и винаги се пишат слято с корена на глагола.

stehen (стоя) - bestehen (състоя се)

verstehen (разбирам) - entstehen (възниква)

Например:

Ich verstehe dieses Wort nicht. – Аз не разбирам тази дума.

Verstehst du dieses Wort? – Ти разбираш ли тази дума?

Както е видно от примерите, представката не се отделя, образувайки едно цяло с глагола.

Неделимите представки придават на глагола съвсем ново значение:

Ich suche den Schlüssel. – Аз търся ключът.

Но: Ich besuche meinen Onkel. – Аз посещавам моя чичо.

Sie zählt das Geld. - Той брои пари.

Sie erzählt ein Märchen. - Тя разказва приказка.

Wir stehen im Flur. - Ние стоим в коридора.

Wir verstehen den Text. - Ние разбираме текста.

Причастие II (Partizip ll, трета форма на глагола) за глаголи с неделими представки се образува без представката ge-: er hat berichtet, er hat erklärt, er hat verstanden

Форма на въпрос:
Versteht ihr das? Habt ihr das verstanden?

Форма в императив: 
Erzähl! Erzählt! Erzählen Sie!

Инфинитив с zu: 
zu verstehen, zu erzählen

Делими представки в немския език

В немския език в болшинството от случаите, в ролята на делими представки влизат предлози и наречия, чието значение е лесно да се определи, например: ab-, an-, auf-, aus-, bei-, ein-, fest-, her-, hin-, los-, mit-, nach-, vor-, weg-, wieder-, zu-, zurück-, zusammen- и други.

Делимите представки винаги са под ударение. Те се  отделят от глагола и стоят в края на изречението.

gehen (ходя) - eingehen (влизам) - ausgehen (излизам) - fortgehen (напускам)

Делимите представки в Präsens и Präteritum винаги се намират в края на изречението:

Stellst du mich deinem Freund vor? – Ще ми представиш ли твоя приятел?

Ich stelle die Freunde vor. – Аз представям приятелите.

Er hörte gestern Abend dem Redner eine halbe Stunde lang zu. – Вчера вечерта той слуша говорителя половин час.

Във Perfekt и Plusquamperfekt представката не се отделя, а образува заедно с глагола формата за Partizip ll.

Er hat dem Redner eine halbe Stunde lang zugehört. – Той слушал половин час говорителя.

Различните части на речта могат да се използват в качеството си на делими компоненти на глагола. Например: 

Er hat sein Auto kaputtgefahren.
Sie hat das Insekt totgetreten.
Er hat den ganzen Abend ferngesehen.
Haben Sie an der Versammlung teilgenommen?

Форма  за въпрос: 
Hörst du zu? Hast du zugehört?

Форма в  императив: 
Hör zu! Hört zu! Hören Sie zu!

Инфинитив с zu: 
aufzuhören, anzufangen

Употребяван с модални глаголи, глаголът стои в края на изречението в инфинитив. Представката му не се отделя.

Ich muss morgen einkaufen. – Утре трябва да пазарувам.

Делимите представки в подчинено изречение не се отделят и се сливат с глагола.

Ich gehe jetzt ins Bett, weil ich morgens immer um 6 aufstehe. – Аз отивам да спя, защото сутрин винаги ставам в 6.

 Представки, които могат да бъдат както делими, така и неделими

Представките über-, unter-, durch-, um-, wieder- могат да бъдат делими и неделими.

Ако ударението пада на представката, то тя се дели/отделя. Ако е неударена, то тя е неделима. При това обикновено глаголът с една и съща представка променя значението си в зависимост от това дали тя е делима или не.

Например:

wiederholen - донасям отново, връщам
Ich hole selbst das Buch wieder. – Аз сам връщам книгата.

wiederholen - повтарям 
Zu Hause wiederholen die Studenten Grammatik. – У дома студентите повтарят граматиката.

umstellen (ударението е на представката и тя е делима) — пренареждам, премествам (мебели, предмети)
Sie stellen die Möbel für die Party um — Те преместват мебелите за партито.

umstellen (ударение на корена, неделима представка) — отцепвам, обкръжавам (улица, сграда)
Die Polizei umstellt die Bankgebäude  — Полицията обкръжи банката.

Примери за такива глаголи:

'umfahren (сблъсквам се с нещо или някого) — um'fahren (обикалям, заобикалям с превозно средство)
übersetzen (прескачам, пренасям) — über'setzen (превеждам от език на език)
'umschreiben (преписвам) — um'schreiben (описвам)
'unterhalten (беседвам с някого) — unter'halten (поддържам в ред, в изправност)
'übergehen (пропускам (глава, страница на книга) — über'gehen (пренебрегвам, игнорирам някого или нещо)

Преходни и непреходни глаголи в немския език

Според характера на синтактичната връзка, немските глаголи се делят на преходни и непреходни. Към групата на преходните (transitive Verben, vt) се отнасят глаголите, изискващи след себе си пряко допълнение, т. е. допълнение, изразено със съществително или местоимение в Akkusativ без предлог.

Действието на такива глаголи е непосредствено върху предмета, например:

lesen (wen? was?) Der Junge liest ein Buch. Момчето чете книга.
sehen (wen? was?) Siehst du dieses Madchen! Виждаш ли това момиче!
verstehen (wen? was?) Ich verstehe diesen Text nicht. Не разбирам този текст.

Преходните глаголи в немския език не винаги съответстват на глаголите, изискващи пряко допълнение в българския. Затова при превод следва да се обърне особено внимание на граматичната форма на глаголното допълнение и при необходимост да се направи справка в речника. Сравнете:

kaufen, vt - купувам (какво? кой?)
zeichnen, vt - рисувам (какво? кой?)
besuchen, vt - посещавам (какво? кой?)

Но:

storen, vt – намесвам се (в какво? )
brauchen, vt – нуждая се (от какво? От кого?)
heiraten, vt – омъжвам се (за кого?), женя се (за кого?)
leiten, vt - ръководя (какво? кого?)
beantworten, vt - отговарям (на какво?)

и на обратно:

чакам (какво? кого?) - warten auf Akk.
поздравявам(какво? кого?) - gratulieren (wem?) Dat.
благодаря (на какво? На кого?) - danken (wem?) Dat.
срещам (кого? Какво?) - begegnen (wem?) Dat.

Допълнение, отнасящо се за непреходни глаголи, се нарича косвено, то може да бъде изразено със съществително в в Genitiv или Dativ без предлог, а също така и в Genitiv, Dativ, Akkusativ с предлог.

bedürfen (wessen?) Dieser Brief bedarf keiner Antwort. Това писмо не се нуждае от отговор.

folgen (wem?) Der Hund folgte dem Knaben. Кучето последвало момчето.

warten (auf wen?) Meine Schwester wartet auf ihre Gaste. Моята сестра чака гости.

Действието на непреходните глаголи (intransitive Verben, vi) не е задължително отправено към някакъв предмет. В този случай допълнението отсъства, например:

Die Kinder lachen. Децата се смеят.

Инфинитив с zu и без zu в немския език

Инфинитивът изпълнява различни функции в изречението. В зависимост от функцията и значението, той се съпровожда от предлога "zu".

Частица zu пред инфинитив не се поставя в следните случаи:

а) пред модалните глаголи (включително и lassen) като част от сказуемото:

Ich muß gehen. Аз трябва да отида.
Soll ich das tun? Трябва ли да го направя?
Das Buch kann übersetzt werden. Книгата може да се преведе.

Mein ältester Sohn kann gut Schlittschuh laufen.
Моят по-голям син умее (може) добре да кара/да се пързаля кънки.

Der Lehrer ließ den Schüler das Wörterbuch aus der Bibliothek holen.
Учителят каза на/изпрати ученика да донесе речника от библиотеката.

б) след глаголи за движение, като обстоятелство за цел:

Sie gehen schlafen. Те отиват да спят.
Ich schicke dich einkaufen. Изпращам те да пазаруваш.

Nach dem Mittagessen laufen die Kinder baden.
След обяд децата отиват да се къпят.

Morgen fahren wir aufs Feld einsäen.
Утре отиваме на полето да сеем.

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen.
Майката изпрати дъщеря си да купи/вземе хляб. (Майката изпрати дъщеря си за хляб.).

в) след sehen, hören, fühlen като допълнение:

Wir hören ihn singen. Ние го слушаме как пее.
Er sieht den Jungen über die Straße gehen. Той вижда как момчето пресича улицата.

Ich sehe meinen Sohn im Hofe Fußball spielen.
Аз виждам, че моя син играе футбол на двора.

Hörst du den Kuckuck im Walde rufen!
Чуваш ли как кукувицата кука в гората?

Er fühlte die Hände seiner Frau zittern.
Той усети, че ръцете на жена му треперят.

г) често след lehren, lernen, helfen като обстоятелство:

Die Tochter hilft der Mutter, die Wohnung (zu) säubern. Дъщерята помага на майката да почистят жилището.

Die Ente lehrt ihre Entenküken schwimmen.
Патицата учи своите патенца да плуват.

Das kleine Kind lernt gern zeichnen.
Малкото дете с удоволствие се учи да рисува.

Hilf mir bitte diese Gleichung lösen. Ich habe in den zwei Jahren erst richtig lesen und schreiben gelernt.
Помогни ми, моля, да реша това уравнение. За тези две години аз се научих само правилно да чета и пиша.

Употреба на zu след глаголите lehren, lernen, helfen понякога се прилага. Сравнете горните примери със следващите:

Er nahm meinen Mantel vom Nagel und half mir, ihn anzuziehen.
Той взе моето палто от закачалката и ми помогна да го облека.

Hilf mir lieber, den Jungen nach Hause zu bringen.
По-добре ми помогни да отведа детето до дома.

Sie half mir in der Küche die Gläser auszuwaschen.
Тя ми помогна в кухнята да измия чашите.

Er hat uns irgendwie mit all seinen eschichten geholfen, weiterzuleben,
С всички свои истории той ни помогна (по някакъв начин) да оцелеем.

Sie hatte gelernt, die richtigen Stoffe und Pelze zu wählen.
Тя се е научила да избира правилните тъкани и кожи.

Частица zu пред инфинитив се използва в следните случаи:

а) пред болшинството глаголи, в ролята на допълнение:

Er hat mich gebeten, ihn zu besuchen. Той ме помоли да го посетя.
Sie beginnt zu sprechen. Тя започна да говори.

б) след абстрактни съществителни, в ролята на определение:

Ich habe die Möglichkeit, nach Italien zu reisen. Имам възможност да пътувам до Италия.

в) след haben и sein в модално значение като част от сказуемото:

haben + zu + Inf. = müssen + Inf. Akt. 
sein + zu + lnf. - müssen/können + Inf. Pass.

Er hat zu arbeiten. Той трябва да работи.
Das Problem ist zu lösen. Проблемът трябва да се реши.

г) в т. нар. Инфинитивни групи с двойни предлози (обстоятелства):

um + zu + Inf. (цел) 
statt + zu + Inf. (отстъпка) 
ohne + zu + Inf. (ограничение)

Ich muß mich beeilen, um den Bus zu erreichen. Аз трябва да бързам, за да успея (да хвана) автобуса.

Statt zu studieren, spielt er Klavier. Вместо да учи, той свири на пиано.
Er geht, ohne ein Wort zu sagen. Той върви, без да каже и дума.

При глаголите с делима представка, частицата zu се слага между делимата представка и основата на глагола, като при това се пишат слято.

Meine Freundin vergaß mich anzurufen.
Моята приятелка забрави да ми позвъни.

Die Studenten hoffen alle Prüfungen bis Ende Juni abzulegen.
Студентите се надяват да вземат всички изпити до края на юни.

Ако изменяемата част на сказуемото е представена от глагол с делима представка, то инфинитивът с частицата zu може да стои след делимата представка, т.е. излизат извън рамковата конструкция.

Plötzlich fing es an zu regnen. Внезапно започна да вали.
Die Eltern haben vor zu verreisen. Родителите трябва да отпътуват / готвят се да отпътуват.

PRÄSENS… само миг между миналото и бъдещето? Един малко по-различен поглед върху сегашно време в немския език

Ежедневно споделяме своите планове за бъдещето с близките ни или със самите нас. Но много рядко се замисляме на коя страница от граматиката отваряме в тези случаи. А главното е – защо отдаваме предпочитание на тази или друга граматическа конструкция.

Обръщали ли сте внимание, че на уроците по чужд език ние автоматично свързваме граматичното време Präsens (или Present Simple в английския) със сегашното време, а учителите активно поддържат тази заблуда? И защо, при задълбоченото изучаване на език, изведнъж ни удивлява информацията, че “сегашното” време Präsens в граматиката често се използва за изразяване на бъдеще време? Дори и в българския език може да се срещнат доста такива примери:

“Аз отивам днес вечерта на кино” или “Аз ще отида/ходя днес вечерта на кино“? И има ли разлика? Защо в немския почти винаги е “Ich gehe heute Abend ins Kino“, а не “Ich werde heute Abend ins Kino gehen“?

Същественото отличие при първия вариант спрямо втория е конкретността, реалния план, а не предположение или неосъществими мечти. Именно тази конкретност, касаеща настоящето или бъдещето, и се явява причина за използване на Präsens от говорещия/разказвача. Разбира се, решаващо в дадения случай се явява позицията на автора; увереността в осъществяването на замисленото и абстрахирайки се от принципа “искаш ли да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си”.

И така, областта на използване и действие на Präsens, освен връзката с настоящето, често се пресича и с Futur и Präteritum:

1. Казаното има непосредствено отношение към извършващото се в дадения момент (Gegenwartsbezug).
Тук имаме работа с типичните случаи от учебниците за начинаещи – когато става въпрос за нещо, което непосредствено извършвано в настоящия период от време (при това напълно се допуска, че действието е започнато по-рано и ще продължи и в бъдещето – за разлика от английския, в немския отсъства времева форма за Present Continuous):

Es schneit (Вали сняг).
Ich bin krank und trinke gerade Glühwein (Аз съм болен и сега пия Глювайн / греяно вино).
Die Preise steigen wieder (Цените отново растат).
Ich bin immer viel zu ironisch (Аз винаги съм твърде иронична).
Sie ist guter Hoffnung. Тя е бременна (идиом).

При този случай за уточнение на подробностите много често се използват обстоятелства за време: gerade, zurzeit, heute, seit 2 Jahren, bald, bis zum Jahresende, momentan…

2. Когато иде реч за своево рода „истини“ и закони на природата (Bezug auf allgemeingültigen Sachverhalt).

Zwei mal zwei ist vier (Две по две е четири).
Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht (Който веднъж излъже, никой не му вярва).
Einmal ist keinmal (Един път/Веднъж не се брои).
Die Fliegenpilze schmecken sehr gut… aber nur einmal. (Отровните гъби са много вкусни, но само един единствен път).

В пословиците и поговорките, а също и при описанието на различни математически формули се използва именно Präsens, т.е. тази форма се използва за вербално предаване на събития, вътре във времето.

3. Събития, станали в миналото: исторически, сценичен  Präsens (Vergangenheitsbezug: historisches, episches, szenisches Präsens).
Формата Präsens доволно често се използва за предаване на исторически събития, с цел да ги „преживеем“, за да ги направим по-реални:

Im September 1941 beginnt die Belagerung Leningrads. Sie dauert 900 Tage. (През септември 1941 започва блокадата на Ленинград. Тя трае 900 дни).

Със същата цел – да се подсили ефекта на „присъствие“ на читателя пряко в средата на събитията, усилвайки реалността на случващото се (Vergegenwärtigung, Verlebendigung),  Präsens се използва в диалози, разкази, автобиографии.

Gestern Abend liege ich auf dem Ausziehsofa, trinke Glühwein und höre Musik. Dann kommt plötzlich die Nachbarin und fragt, ob ich die Musik leise machen könnte- es sei doch Weihnachten, “stille Nacht”. Снощи лежа на дивана, пия глювайн и слушам музика. Тогава изведнъж идва съседа и пита мога ли да намаля музиката – Коледа е, „свята нощ“.

Тук, по правила, трудност с употребата на Präsens няма, защото често такъв „трик“ използваме и в българския. Единственото, което мога да добавя е, че тази стратегия можем да приемем в началото на изучаване на езика, когато инфинитивите на глаголите вече сме научили, а с времевите форми Präteritum и Perfekt все още има проблеми – грешките ще бъдат значително по-малко. Но все пак – не злоупотребявайте!

4. Казаното има отношение към бъдещето (Zukunftsbezug).
Много често Präsens се използва именно за описание на събития, които трябва да се случат в бъдещето. При този вариант Präsens показва за много голяма вероятност събитието наистина да се случи (по-точно казано – говорещия е практически уверен в това).

Ich rufe dich morgen an (Ще ти се обадя утре). – За разлика от нас, немците в ситуации, когато нещо е вече планирано, използват сегашно време, Präsens. За нас това е малко нестандартно, тъй като фразата “Ще ти позвъня утре” звучи малко „отбиващо номера“, но това е само на пръв поглед!

Спомнете си какво се случва, когато ние твърде дълго не сме изпълнявали обещаното, и ето, след поредния укор, ние искаме да поправим ситуацията. В такива случаи ние също сме склони да изберем Präsens: “Утре ти се обаждам!“. Понякога ние даже пресилваме ситуацията, „придвижвайки“ бъдещето съвсем до настоящия момент: “Обещавам! Ето вече сядам и ти пиша писмо!”.

От друга страна, има маса ситуации, в които без да се замислим, използваме Präsens. Още повече, че в тези случаи, само сегашното време предава нужния смисъл:

“Аз се омъжвам” vs. “Аз ще се омъжа“.
“Аз се омъжвам” автоматично означава, че дамата вече всичко е планирала, има жених, и вече се намира в стадий на избор на роклята. В същото време „аз ще се омъжа“ може да каже и петгодишна млада дама, намирайки се под въздействието на сватбените снимки на родителите си.

“Аз се развеждам” vs. “Аз ще се разведа с теб”.
Първия израз показва, че бракоразводното дело вече е започнало, а втория израз повече прилича на шантаж, заплаха или неосъществима мечта.

Ето още някои добри примери на немски и български:

Familie Müller bekommt bald ein Baby (Семейство Мюлер скоро ще имат бебе). Тук в българския език сегашно време е невъзможно, освен ако не броим анекдота, в който за бъдещото бащинство се говори в сегашно време:

- Ало! Иванов съм. Днес ще закъснея за работа – готвя се да ставам баща.
- О! Поздравления! В болницата ли сте?
- Не, у дома. Бебето ще се роди след девет месеца.

Много често тази форма се използва, когато говорещия иска да подсили казаното с подходящо наречие:

Du gehst sofort ins Bett! (Ти отиваш направо в леглото).
Jetzt ist aber Schluss! (Сега всичко свърши!).

И така, формите за Präsens и Futur, могат да бъдат взаимозаменяеми, но могат и да не са! В разговорната реч, за събития планирани в бъдещето, обикновено се говори в Präsens: “ich schicke dir eine E-Mail“, но и форма за Futur “ich werde dir eine E-Mail schicken” е напълно допустима. Разликата вече я обсъдихме: при Präsens се подразбира, че съществува някаква връзка между настоящето и събитие, планирано в бъдещето  (ясен план, подготвена информация, купени билети за кино и т. н.), в същото време при Futur повече прилича на прогноза, предсказание, подозрение и т. н.

Der Chef wird mir bald das Gehalt erhöhen (Шефът скоро ще ми повиши заплатата).
Der Chef erhöht mir im nächsten Jahr das Gehalt (Следващата година шефът ще ми повиши заплатата).

Мисля, че тази разлика много от нас са я почувствали. Главната разлика – някаква потенциална възможност в сравнение с конкретни намерения (във втория случай, вероятно и вече подписан договор).

В някои случаи замяната на Präsens с Futur е невъзможна, въпреки че действието определено е в бъдещето:
Der Zug fährt übermorgen um 7.58 Uhr. (Влакът заминава вдругиден в 7.58). Т.е. става въпрос за разписание на влакове, самолети, друг обществен транспорт или други събития с предварителна програма – вече планирани действия, вероятността да се случат е много, много голяма.

В допълнение към това, в настоящето са извършени някакви действия, за да могат тези събития да се състоят в бъдещето:

Wir gehen heute Abend ins Theater. (Довечера отиваме на театър). Тук е избрана формата за Präsens, защото в гардероба вече виси изгладената вечерна рокля, мъжът вече два часа подбира подходяща вратовръзка, а дамата още сутринта си е направила маникюр и закуска за следващата сутрин.

Това е, може би, всичко на тема Präsens.
Пожелавам ви да използвате по-често времевата форма Präsens за всички ваши настоящи желания – плановете се осъществяват в бъдещето, само ако някой работи за тях / осъществява ги в настоящето. И нека всички ваши мечти да се сбъднат… се сбъднат!