Показват се публикациите с етикет допълнение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет допълнение. Показване на всички публикации

понеделник, 30 януари 2017 г.

Допълнение в немския език (das Objekt)

Допълнението е част от изречението, което се отнася към сказуемото. Пояснявайки сказуемото, допълнението в немския език образува с него т. нар. Група на сказуемото. Връзката между допълнението и сказуемото често е толкова тясна, че при отсъствието на допълнение понякога сказуемото губи своя смисъл.

Er versetzte einen Schlag.
Той нанесе удар.
Ich erhielt einen Brief.
Аз получих писмо.

В ролята на допълнение могат да бъдат: съществително, местоимение, инфинитив или инфинитивна група, подчинено изречение.
В зависимост от формата и връзката между допълнението и сказуемото, допълненията биват преки и косвени.

Пряко допълнение в немския език

Прякото допълнение в немския език пояснява преходния глагол. Отговаря на въпросите wen? was? (кого? какво?) и може да бъде изразено със съществително или местоимение във винителен падеж.

Der Lehrer fragt einen Schüler.
Учителят пита ученика.
Ich sehe ihn täglich.
Аз го виждам ежедневно.

Косвено допълнение в немския език

Косвеното допълнение в немския език в болшинството от случаите отговаря на въпроса wem? (кому?) и бива изразено чрез съществително или местоимение в дателен падеж.

Er hilft dem Freund.
Той помага на приятел.
Wir sagten ihm nichts.
Ние нищо не му казваме.

Косвеното допълнение в немския език е може да се използва и при именно сказуемо, предикат, който е изразен и чрез прилагателно.

Das Kind ist seinem Vater ähnlich.
Детето прилича на своя баща.

В изречението косвеното допълнение може да се употребява в съчетание с пряко допълнение.

Er wiederholte ihm (Dat.) seine Erzählung (Akk.) noch einmal.

Той още веднъж му повтори своя разказ.

Допълнение в генитив/родителен падеж в немския се среща рядко.

„Предложно“ допълнение

Предложното допълнение в немския език е изразено чрез съществително или местоимение с предлог.

Er dachte an seinen Bruder.
Той мисли за своя брат.
Er wartete auf seinen Freund.
Той чака своя приятел.
Er wartete auf ihn vor dem Theater.
Той го чака пред театъра.

Употребата на предлога при предложното допълнение зависи от управление на глагола или прилагателното, което често се явява неразделна част от сказуемото.

Wir erinnern uns an die Sommerferien.
(sich erinnern an + Akk.)
Ние си спомняме за летните ваканции.
Er beschäftigt sich mit diesem Problem.
(sich beschäftigen mit + Dat.)
Той се занимава с този проблем.
Die Studenten unserer Fakultät sind für die Durchführung dieser Konferenz verantwortlich.
(verantwortlich sein für + Akk.)
Студентите от нашия факултет отговарят за провеждането на тази конференция.

Падежа на съществителното зависи от управлението на предлога: mit — дателен, für — винителен, an — винителен или дателен и т. н.
Предложното допълнение може да бъде изразено и чрез местоименно наречие:

Ich warte darauf schon 10 Minuten.
Аз чакам това вече 10 минути.

Прякото, косвеното и предложното допълнение, както и подлога, могат да бъдат изразени чрез различни субстантировани части на изречението.
,
Was gibt es Neues?
Какво ново?
Ich bin mit dem Gesagten einverstanden.
Съгласен съм с казаното.

Инфинитив във функцията на допълнение

С функция на допълнение може да бъде употребен и инфинитив, със или без  zu.

Gestatten Sie einzutreten.
Разрешете да влезна.
Das Kind lernt lesen.
Детето се учи да чете.

Сказуемото, изразено с глаголите hören (слушам), sehen (гледам), fühlen (чувствам), изискват, освен допълнение, и глагол в инфинитив, както и пряко допълнение. Такова допълнение се нарича „конструкция на винителен падеж и инфинитив“.

Wir hörten unsere Freunde singen.
Ние слушахме как пеят нашите приятели.
(Ние слушахме пеенето на нашите приятели.)
Ich sah sie marschieren.
Видях как те маршируват.
Man fühlt ihn zittern.
Чувстваш как той трепели.

В качеството си на допълнение може да се употребява и инфинитивна група. Обикновено то стои след местоимението es или местоименното наречие, изпълняващо функцията на корелат.

Markus liebte es, einen langen Spaziergang zu unternehmen.
Маркус обича да прави дълга разходка.

Такова допълнение може да стои и след именно сказуемо.


Ich bin bereit, dir bei dieser Arbeit zu helfen.
Аз съм готов да ти помогна в тази работа.

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...