Показват се публикациите с етикет Konjunktiv II. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Konjunktiv II. Показване на всички публикации

сряда, 15 януари 2020 г.

Konjunktiv II - полезни съвети


В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii, защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на страницата ми. Бих искала да ви посоча някои нюанси в използването му, и най-вече да привлека вниманието ви към някои групи глаголи.

За да не правите грешки в "изразяването на желание" използвайки Конюнктив II, трябва да разберете естеството на косвената реч, и най-важното - произхода на тези глаголи и изрази, които използвате в изреченията.

Ще започна с честите грешки.
🔶 " Бих искал чаша кафе."; " Бих искал парче щрудел (шоколадова торта)."
"Ich möchte gerne einen Kaffee." — 
Falsch!
"Ich hätte gerne einen Kaffee." — 
🔘Richtig.
"Ich möchte gerne ein Stück Strudel (Schokotorte)." — 
Falsch!
"Ich hätte gerne ein Stück Strudel." — 
🔘Richtig.
Ще попитате защо?
Необходимо е да знаем, че "möchten" е форма в Konjunktiv II на глагола "mögen" — искам; обичам нещо, което ми харесва; увличам се по нещо. Използвайки модален глагол, не трябва да забравяме, че неговата главна функция е да покаже отношение към действието (модалност), а не самото действие. Той помага на основния (смисловия) глагол да „извърши“ това действие.
— Ich möchte wissen. Ich möchte sagen. Ich möchte fragen.
В тези изречения виждаме, че това е вежлива молба нещо да направим, т. е. да се извърши някакво действие .
Но няма да чуем "Ich hätte gerne wissen (sagen, fragen uws.).
🔵 Конструкцията "gern haben" се използва като вежливо желание да имаш нещо, т. е. изразява отношение към обекта – „с удоволствие бих имал чашка кафе (за да я изпия
Затова в сферата на обслужването толкова често чуваме Konjunktiv II от типа "haben + gern" — "hätte gern(e)" :
— Ich hätte gerne... einen Tee, ein Stück Pizza, ein Glas Wasser, ein Bier...
Но не всичко е така просто
🔸 "Бих искал да резервирам стая във вашия хотел."; „Бих искал да резервирам маса в ресторанта Ви.“.
"Ich hätte gerne eine Reservierung machen, bitte." — Falsch!
"Ich würde gerne eine Reservierung machen, bitte." — 
🔘Richtig.
Формата "WÜRDEN + Infinitiv" ни избавя от наизустяването и запомнянето на оригиналните форми на глаголите в Konjunktiv II. И се явява спасение и вълшебна пръчица.

Естествено, има и глаголи, при които е предпочитано да се използват в тяхната Original-Konjunktivform :
🔹sein — war — wäre — Ich wäre... (Ich würde sein... — man benutz nicht)
🔹haben — hatte — hätte
🔹mögen — mochte — möchte
🔹können — konnte — könnte
🔹müssen — musste — müsste
🔹dürfen — durfte — dürfte
🔹wollen — wollte — wollte(формата в Indikativ е идентична и при Konjunktiv II)
🔹sollen — sollte — sollte( формата в Indikativ е идентична и при Konjunktiv II)
🔹brauchen — brauchte — bräuchte
🔹kommen — kam — käme
🔹wissen — wusste — wüsste

По-горе казах, че е предпочитано. Но това не означава, че това е изключително правило.
🔷 Да обърнем внимание на глагола "wissen".
Той може да се използва както и в своята форма в Konjunktiv II, така и с конструкцията "würden + Infinitiv" :
🔸 Ich würde gerne wissen,... oder Ich wüsste gerne...
— Ich wüsste gerne, was du darüber denkst. / Ich würde gerne wissen, was du dazu denkst. — Бих искал да знам какво мислиш за това.
— Ich würde gerne vorher darüber wissen. ( = Ich würde gerne vorher Bescheid wissen.) — Бих искал да знам за това по-рано.
— Wenn du zu mir kämst, wüsste ich das im Voraus. — Ако ти беше дошъл при мен, щях да знам по-рано за това.
— Wenn ich das vorher wüsste, hätte ich keinen Fehler. — Ако знаех по-рано за товя, нямаше да сгреша.

В речта може да има и обороти, при които е възможно прилагането на Original-Konjunktivform и към други глаголи.
🔷 Глаголът "wünschen" често се приема и като "пожелание" в пряката реч (Indikativ):
— Ich wünsche dir (Ihnen) schönen Tag.
Изразът  "иска ми се...; бих искал..." се среща доволно рядко, но все пак се използва (wünschen — wunschte — wünschte) :
— Ich wünschte, dass... — Бих искал да...
— Ich wünschte, ich hätte gewusst, dass... — Бих искал да знам, че...
— Ich wünschte, ich hätte das früher gelernt. — Бих искал да знам за това по-рано. /Ще ми се да знаех за това по-рано.
— Ich wünschte, das wäre nicht passiert. — Бих искал/Ще ми се това да не се беше случвало.
В тази форма е трудно да се използва конструкцията "würden + Infinitiv". Затова "wünschen" се заменя с  Original-Konjunktivform.

🔵 А как е с другите глаголи? Коя форма за Konjunktiv II да се използва – оригиналната (Original-Konjunktivform) или конструкцията "würden + Infinitiv"?
🔶 Понякога една и съща форма за конюнктив може да има различни отенъци и нюанси:
— Prüfen Sie bitte meine Hausaufgabe! — Проверете, моля, моята домашна работа! (Звучи малко грубо и заповедно, като упорита молба или заповед.)
— Könnten Sie bitte meine Hausaufgabe prüfen? — Бихте ли могли да проверите домашната ми работа? (Това звучи учтиво.)
— Korrigieren Sie bitte meinen Text! — (грубо, но все па се използва).
— Könnten Sie bitte meinen Text korrigieren? — (това звучи много любезно.).
Езикът е като жив организъм. Не можеш да сложиш всичко във форми и правила. Както не можеш и да напишеш формула за любовта J


вторник, 7 ноември 2017 г.

АКО БЯХ ..., ЩЯХ ДА… KONJUNKTIV II.

По мотиви от руски блог

Веднъж, в една студена зима летях от Мюнхен до Киев. Сама – без семейство, без деца и без стрес. С устремен към бъдещето поглед, преметна през рамо суитчър (в Киев по това време е три пъти по-студено отколкото в Мюнхен) и с високи токчета (красотата не признава граници). Млад мъж в униформа, скучаещ на паспортния контрол на, практически пустото Мюнхенско летище (оказва се, че може и такова да е), ласкаво ме оглежда от глава до пети, взирайки се в ... паспорта ми и, съдейки по всичко, мечтаейки за топлите страни и, хм, малко по-лекомислени женски одежди, кокетно ме попита:
- Wohin würden Sie fliegen? *
Аз, неочаквайки и поради странната в дадениата ситуация граматическа конструкция повдигнах вежди и веднага попитах
- Was würden Sie denn vorschlagen?**
Човекът потръпна, събуждайки се от зимния си дрямък и скука, отново ме погледна, този път изразявайки уважение или съмнение в умствените ми способности, прокашля се и повтори, вече без конюнктив:
- Wohin fliegen Sie?!

По-нататък разговора прие стандартната официална форма – скучно и нямащо отношение към това, което ми се ще да обсъдим, а именно – Konjunktiv. А ако трябва да сме по-точни - Konjunktiv II, защото първата форма, по правило се използва в косвената реч.

// Лирическо отклонение.
Помните ли класическото “една баба казала”? Konjunktiv I е нужен в случаи, когато предаваме нечии думи, дистанцирайки се от казаното и не поемайки никаква отговорност за думите на другите:
- Тетка Мара помоли да ви предам,  Проня Прокоповна, че вие сте гаднярка!
Тук вместо “…,Sie sind Bösewicht”, по-добре е да се каже “…, Sie seien Bösewicht!”.
Това е Konjunktiv I, но за него ще говорим друг път…//

И така, загадъчния Konjunktiv II – това е едно „ужасно“ наименование на приятния начин да изразим своите най-съкровени желания, касаещи минало, настоящето и бъдещето. В българския език тази задача е доста опростена – ние имаме забележителната комбинация от думи „ако..., бих бил...“, която много лесно можем да добавим към всяко изречение. И ето, вие сте вече милионер – „ако имам/имах много пари“. Или … оох, тук всеки може да постави своето неизпълнено, но много "сърбящо“ желание.
В немският език няма аналог на това съчетание от условни частици (или поне до този момент аз не знам да има). Немците намекват за неосъществяемостта на възможното, променяйки формата на глагола, а когато той не се променя (т.е., по правило, не се изговаря или формата е остарела) се използват спомагателните глаголи.

Тук трябва да запомните, че има два основни принципно важни случая:
1. желания, касаещи настоящето и бъдещето.
2. Нереализирани желания от миналото – т.е. тези събития, които никой няма силата да промени.

1. Konjunktiv II Gegenwartsform
(в сегашно и бъдеще време)
В първия случай или се променя само глагола, или се добавя стария добър спомогателен глагол werden, лесно разпознаваем само след първия литър бира:

ich würde
du würdest
er/ sie/ es würde
wir würden
ihr würdet
Sie würden.

Най-простата форма за изразяване на желания, несбъднати мечти и дори молби (за да направите впечатление на вежлив човек), касаещи настоящето или бъдещето:
…werden + .. инфинитив.
Примери:
Ich würde es gerne machen(С удоволствие ще го направя ).
Er würde dir bestimmt helfen! (Той със сигурност ще ти помогне!)

До тук всичко е просто, нали? Но има често употребявани глаголи, които по-добре да се използват без спомагателния глагол werden:

Ich ginge = Ich würde gehen.
Ich bräuchte (в устната реч) = Ich würde brauchen.
Ich käme= Ich würde kommen.
Er bekäme = Er würde bekommen.
Ich wüsste = Ich würde wissen.
Ich hätte, könnte, wollte, sollte…

Знаенето на тези глаголни форми ще придадат на вашия немски много –по-солидно звучене. Наистина, има и глаголи, които в Konjunktiv II изглеждат много старомодно (hülfe, fröre, stürbe, flöge…) и в разговорната реч винаги се използват с werden (werden helfen, werden frieren, werden sterben, fliegen…) – за да ни е по-удобно. Хитро партизанско правило:
Който забрави формата на глагола в конюнктив, просто използва конструкцията werden  + инфинитив!
И още една полезна отметка: във въпросителните изречения винаги се използва комбинацията с werden:
Würdest du mitkommen?
Was würde er dazu sagen?

Всичко това е съотносимо към настоящето или бъдещето време – или въобще към абстрактни, неосъществими желания от сорта на „ако аз бях космонавт, а ти – Памела Андерсън...“ Но понякога ние изразяваме съжаление по повод на някакви вече приключили събития и размишлявайки какво би било, ако тогава ние бяхме постъпили по друг начин.
Почувствайте разликата:
Ich würde es machen. – Аз ще го направя
Ich hätte es gemacht. – Аз бих направил.

Ето и нашия втори случай:
2. Konjunktiv II Vergangenheitsform.
(в минало време)
Помните ли анекдота за мъжа и жената, събуждайки се в едно легло на 15 годишнината от брака си? Жената, още не отворила очи, мечтаейки си мисли „Какво ли ще ми подари?“, а в същото време мъжът размишлява:
Ако я бях убил преди преди 15 години, сега щях да изляза на свобода“.
Ако този виц е добър пример: тогава, преди 15 години, мъжът е могъл да я убие:
Hätte er sie umgebracht,… (Ако той е убил нея *тогава в миналото*).
Но това време е минало, той нищо не може да направи в контекста на миналите 15 години, освен да мечтае за ново покушение над благоверната:
Würde er sie umbringen, …(ако той *сега, в бъдещето или в собствените си сегашни мечти* я убие).
Разликата, съгласете се, е съществена – в първия случай той вече ще я е „излежал“, а във втория жената е още жива  :)

В българския език и потенциалните възможности (желания), и съжалението за миналото се изразяват с едни и същи фрази:
ако я беше убил / той не се беше оженил за нея,
Ако тя беше красива и умна, ... – за да покажем на събеседника за кое време става въпрос, ние добавяме по принцип, думи-подсказки: “тогава”, “сега”, “преди 15 години”, “поне веднъж”, “преди сватбата”, “преди три години” и т. н.).

В немския тези тънкости, касаещи времето на потенциалното извършване на събитието, лесно се предават чрез формата на глагола. Или по просто казано:
würde + инфинитив (за настоящо или бъдеще време),

hätte + Partizip II
wäre + Partizip II
 
– за случаите на вече минали събития.
От къде се взеха тези hätte и wäre?
Помните ли, как се образува една от формите за минало време - Perfekt:
ich habe gemacht.
ich bin gegangen.
Ето вземаме тези два спомагателни глагола haben и sein и ги превръщаме в hätt(%) и wär(%):
Haben:
ich hätte …
wir hätten …
du hättest …
ihr hättet …
er/sie/es hätte …
sie hätten …
Sein:
ich wäre …
wir wären …
du wärest, wärst …
ihr wäret, wärt …
er/sie/es wäre …
sie wären …

Ето и няколко примера за конюнктив в минало време:
Du hättest die Möglichkeit gehabt – ти имаше *тогава, в миналото* такава възможност (вече е късно да пиеш „Боржоми“ – марка минерална вода от вулканичен произход).
Ich wäre gegangen (щях да отида/бих отишъл),
Du hättest gegeben
Wir wären gefahren
Ihr hätttet gewusst (ако вие *тогава* знаехте/сте знаели)
Sie hätten gegessen.

Във всички случаи ситуацията е вече необратима, т.е. съжаление, пожелание или размишление на тема “ако бях…” касаят събития, вече приключили. Както се казва, вече е все едно – изпуснахме влака. И ето, тогава, когато влакът вече е изпуснат, но ние продължаваме да разсъждаваме по темата, какво би било, ако тогава ние бяхме успели – ето за това има Konjunktiv II Vergangenheitsform (конюнктив II в минало време).


PS. Така поднесетана информация за Konjunktiv е само основните положения. В случай, че някой от вас прояви див интерес към условното наклонение, моля обърнете се към „умните и дебелите“ учебници по граматика.

*, ** диалога в началото:
- Wohin würden Sie fliegen? (За къде ще летите?) – крайно учтива форма, буквално „За къде бихте летели“
- Was würden Sie denn vorschlagen? (Какво бихте предложили?!)

понеделник, 11 септември 2017 г.

Условно наклонение — Konjunktiv II

За начало нека да уточним какво представлява условното наклонение, или конюнктив.
Условното наклонение в немския език, както и във всеки друг, представлява форма на глагола, която изразява действие – не реално, а възможно, предполагаемо или желано. Например, Аз бих могъл да ти помогна.
На пръв поглед, условното наклонение в немския може да ни се струва много сложно и трудно.
Да започнем с това, че в езика на Гьоте и Рилке има две различни условни наклонения: Konjunktiv I и  Konjunktiv II.
Konjunktiv I обикновено се използва за предаването на непряка реч, или по-точно – за дистанциране от казаното, ако то предизвиква съмнение или говорещия не е уверен в инфопмацията, която предава.
В тази статия ще се концентрираме върху Konjunktiv II.
Konjunktiv II в сегашно време може да се образува по два различни начина:
1.    с помоща на спомагателния глагол würden (изменящ се спрямо лице и число) + инфинитив
2.    с помоща на окончанието –e, присъединяващо се към основата за Präteritum. Този начин е относим най-вече към силните глаголи.

        Вариант 1
                                         Вариант 2
Лице/Person


T-Klasse
Vokalklasse
mit Umlaut
ohne Umlaut
mit Umlaut
ohne Umlaut


sein
haben
sagen
geben
laufen
ich
würd-e gehen
wär-e
hätt-e
sagt-e
gäb-e
lief-e
du
würd-est gehen
wär-est
hätt-est
sagt-est
gäb-est
lief-est
er/sie/es/man
würd-e gehen
wär-e
hätt-e
sagt-e
gäb-e
lief-e
wir
würd-en gehen
wär-en
hätt-en
sagt-en
gäb-en
lief-en
ihr
würd-et gehen
wär-(e)t
hätt-et
sagt-et
gäb-et
lief-et
sie (pl)/Sie
würd-en gehen
wär-en
hätt-en
sagt-en
gäb-en
lief-en

При внимателно изучаване може да се отбележи, че формата за Konjunktiv II, образувана от правилни или слаби глаголи, съвпада с формата за минало време Präteritum. Затова в такива случаи се използва формата würde + инфинитив.
Въобще, в устната реч съществува тенденция за употреба именно на тази форма. Само при модалните и спомагателни глаголи се използва винаги «еднословната» форма.
Модалните глаголи в Konjunktiv II:
Лице/Person
Глагол (Verb)

müssen
sollen
mögen
wollen
können
dürfen
ich
müsste
sollte
möchte
wollte
könnte
dürfte
du
müsstest
solltest
möchtest
wolltest
könntest
dürftest
er/sie/es/man
müsste
sollte
möchte
wollte
könnte
dürfte
wir
müssten
sollten
möchten
wollten
könnten
dürften
ihr
müsstet
solltet
möchtet
wolltet
könntet
dürftet
sie (pl)/Sie
müssten
sollten
möchten
wollten
könnten
dürften

Освен това, условните форми на най-често използваните силни глаголи също се образуват от основата за имперфект: gäbe (geben), käme (kommen), nähme (nehmen),hielte (halten), ginge (gehen), ließe (lassen).
Употреба
Формата на Konjunktiv II в сегашно време се използва, когато става въпрос за събития в сегашно или бъдеще време. Типични случаи на изпозване на Konjunktiv II в сегашно време се явяват изречения от вида "Какво би било / би станало, ако…" (но само в случаи, когато става въпрос за събития в настоящето или в бъдещето)
Например:
Hätte ich Zeit, so käme ich zu dir  Ако имах време, щях да дойда при теб.
Wenn ich mehr Geld hätte, führe ich nach Taiti  Ако имах повече пари, щях да отида на Таити.
Wäre mein Vater ein Millionar, müsste ich nicht so viel arbeiten  Ако баща ми беше милионер, нямаше да трябва да работя толкова много.
Konjunktiv II в сегашно време се използва също и за изразяване на пожелания. В този случай в началото на изречението обикновено стои съюза wenn (ако). Сказуемото стои в края, както в подчинено изречение. Ако изречението изразява нереално пожелание, то се образува без wenn и сказуемото стои в началото на изречението. В изречения, изразяващи нереални желания се изпозват doch, bloss, nur, doch nur, а в края на изречението се слага възклицателен знак.
Например:
Аз не знам нейния адрес и си мисля::
Wüsste ich bloss ihre Addresse! — Ах, ако знаех адреса и!

Той е болен и аз огорчен от това, възкликвам:
Wenn er doch gesund wäre! — Ех, Ако той беше здрав!
Konjunktiv II в минало време.
Всички форми за условно наклонение в минало време (Präteritum, Perfekt, Plusquamperfekt) се образуват при участието на спомагателния глагол haben или sein в Konjunktiv II  и причастието за минало време на основния глагол (Partizip II).
Например: ich wäre gekommen, ich wäre geblieben, ich hätte gearbeitet, ich hätte gelesen.



K II

K II
Präteritum
Ich ging
Ich wäre gegangen
Ich las
Ich hätte gelesen
Perfekt
Ich bin gegangen
Ich habe gelesen
Plusquamperfekt
Ich war gegangen
Ich hatte gelesen

Konjunktiv II   в пасивен залог.


Индикатив (изявително наклонение) в пасив
K II в пасив
Сегашно време
Ihm wird geholfen
Ihm würde geholfen
Минало време
Ihm wurde geholfen
Ihm wäre geholfen worden
Ihm ist geholfen worden
Ihm war geholfen worden

Употреба
В немския език, с неговото сегашно и минало време, при условното наклонение в ясна разлика все още могат да се случат и тези, които не могат да се случат, защото са свързани с миналото.
Формата на Konjunktiv II за минало врме се изпозва в тези случаи, когато става въпрос за действия в миналото. Типичен пример е изпозването на Konjunktiv II при изречения от рода на "Какво би било, ако...”, но само за събития, станали в миналото и които вече не бихме могли да роменим.
Например:
Hättest du mir gestern besucht, wenn du Zeit gehabt hättest?  Ти би ли дошъл при мен вчера, ако имаше време?

Es wäre besser gewesen, wir hätten vorher mit ihm gesprochen. — Би било добре, ако можехме да поговорим преди това.
[
Тук е важно дас е разбере, че нищо не би могло вече да се промени, всичко вече е в миналото]

Сравнeте:
Es wäre besser, wir würden vorher mit ihm sprechen. (würde-
форма - погледни по-долу) —Би било добре, ако можем да поговорим преди това.
[
Тук събитието още не се е случило, и още може да се промени]
За изказването на все още осъществими желания и пожелания се използва формата за сегашно време; а за желания, които вече не могат да се сбъднат, защото се отнасят за миналото – формата за минало време.
Например:

Приятелка ми е обещала да дойде днес. Аз я чакам с нетърпение и ми се иска вече да е тук:
Wenn sie doch heute käme! —  (Само) Ако дойде днес!
[желанието още може да се осъществи
 Konjunktiv II е в сегашно време]

Приятелка е обещала да дойде вчера, но не е дошла:
Wenn sie doch gestern gekomen wäre!  Ако тя беше дошла вчера!
[желанието вече е неизпълнимо
 Konjunktiv II е в минало време]
Най-общо казано, правилото при уботреба на формите за минало и сегашно време на Konjunktiv II може да се формулира така: ако в изявително (неутрално) наклонение в изречението се използва някоя от формите за минало време на глагола, то в условно наклонение задължително се използва формата за минало време на Konjunktiv II, иначе – формата за сегашно време.
1.                würde-форма
Описателната или würde-форма на Konjunktiv II се образува с помоща на würden и инфинитива на основния глагол (würden+Infinitiv). Също както и при останалите съставни глаголни конструкции в немския език, при спрежение на глагола в Konjunktiv II се изменя само спомагателния глагол.
annehnmen — würde annehmen
Лице
Единствено число
Множествено число
1
ich würde annehmen
wir würden annehmen
2
du würdest annehmen
ihr würdet annehmen
3
er
sie würde annehmen
es
sie würden annehmen
В изреченията глагола würden заема мястото на основния глагол, а основния глагол в инфинитив отива в края на изречението. Но в подчинено изречение, в пълно съответствие с правилото, регулиращо словореда, глагола würden отива в края на изречението, пускай ки пред себе си цялата структура на изречението.
Würde-формата в съвременния немски език се използва при почти всички глаголи, с изключение на haben, sein и модалните глаголи, както и при някои силни глаголи. За болшинството от останалите глаголи може да се използва като глаголната форма на Konjunktiv II, така и würde-формы Konjunktiv II. В смислов аспект двете форми са еквивалентни.
Wenn er doch käme!
Wenn er doch kommen würde!
Ако той дойде! — Двата варианта са напълно равноправни.
За някои силни глаголи, глаголната форма на Konjunktiv II се счита за остаряла и затова, вместо нея в съвременния език се използва изключително würde-формата.
sterben (stürbe) — würde sterben;
tragen (träge) — würde tragen;
graben (grübe) — würde graben
и др.

Например:
Ich wünsche mir, er würde sterben! — 
Иска ми се той да умра!
Ich wünsche mir, er stürbe! — 
Този вариант звучи старомодно и често се е изпозвал по времето на Гьоте.
Особено препоръчително е да се използва würde-формата, ако в качеството на сказуемо е слаб глагол, доколкото в този случай трудно би се различило изявителното наклонение в минало време (Präteritum) от условното наклонение в сегашно време.
Ich würde dieses Hemd kaufen — Аз бих купил тази риза.
вместо
Ich kaufte dieses Hemd —
Тук не е ясно "Аз купих тази риза” или „Аз бих купил тази риза”.
В някои случаи обаче използването на würde-формата се явява нежелателно, тъй като силно се натоварва структурата на изречението. Например, ако сложно изречение като цяло е в условно наклонение, то използването на  würde-формата във всичките му части не е желателно.
В следващия пример в една от частите на изречението е по-добре да се използва глаголната форма на условното наклонение:

Wenn ich Stefani fragen würde, berichtete sie mir von ihrer Familie
или
Wenn ich Stefani fragte, würde sie mir von ihrer Familie berichten
но не
Wenn ich Stefani fragen würde, würde sie mir von ihrer Familie berichten

Преводът е еднакъв:
"Ако бях попитал Щефани, то тя ще ми разкаже за своето семейство".
Използването на глаголната форма в двете части на това изречение също е нежелателна, доколкото сказуемите се явяват слаби глаголи и условното наклонение в сегашно време (Konjuktiv II) е невъзможно да се отличи от изявително наклонение вминало време (Präteritum).
Wenn ich Stefani fragte, berichtete sie mir von ihrer Familie
Не ясно: "Когато потитах Щефани, тя ми разказа за семейството си” или е "Ако попитам Щефани, то тя би ми разказала за семейството си”.

Като цяло, ако правилата позволяват, изпозването на глаголната форма за Konjuktiv II на силните глаголи вместо würde-формы придава по-изискан и старомоден отенък на речта, но не бива да се прекалява. 

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...