Модалните глаголи в Perfekt

Нека да разгледаме какво се случва с модалните глаголи в Perfekt. За начало един пример в сегашно време (Präsens):

Ich muss die Waschmaschine reparieren. – Аз трябва (сам) да ремонтирам пералнята.

А сега в Perfekt:

Ich habe die Waschmaschine reparieren müssen. – Аз трябваше да ремонтирам пералнята.

Т. е.: вместо да образува Partizip 2 (причастие за минало време), ние просто използваме Infinitiv (неопределена форма): habe… müssen. За да не се трупат излишни форми – стига и това, че и така има два глагола.

Това правило важи и при глаголите за възприятие (sehen, hören), когато те са в ролята на модални, т. е. в двойка с основен, смислов глагол. Сравнете:

Er hat sie gehört. – Той я слушаше.

Er hat sie Klavier spielen hören. – Той слушаше как тя свири на пиано.

В случая с hören, fühlen, а също и helfen възможните варианти са:

Hat ihn jemand weggehen hören/gehört? – Някой чул/чувал ли го е да си тръгва?

Er hat sein Ende kommen fühlen/gefühlt. – Той чумствал, че наближава/идва края му.

Er hat mir den Koffer tragen helfen/geholfen. – Той ми помогна да нося куфара.

Обаче, ако не мога сам да ремонтирам пералнята? Тогава става малко по-сложно:

Ich muss die Waschmaschine reparieren lassen. – Трябва да ремонтирам пералнята (да я дам за ремонт). – Präsens.

Ich habe die Waschmaschine reparieren lassen müssen. – Трябваше да ремонтирам пералнята /да я дам за ремонт от някой друг/. – Perfekt.

Всъщност всичко е едно и също: müssen се поставя на края на изречението.

Lassen като модален в Perfekt също се използва без ge-:

Sie hat ihre Haare schneiden lassen. – Тя се е постригала (дословно: дала е да и отрежат косата).

Тук lassen няма самостоятелен смисъл, и е в ролята на модален глагол. Но този глагол може да бъде и в основното си значение - оставям. В този случай той също има право да се използва в минало време без ge-, ако пред него стои някакъв друг Infinitiv. Сравнете:

Ich habe meine Schlüssel im Hotel gelassen. – Аз оставих ключовете си в хотела.

(Тук lassen е самостоятелно употребен и затова той образува „съвършеното“ минало време – с Partizip 2.)

Ich habe meinen Schlüssel auf dem Tisch liegen (ge)lassen. – Аз оставих ключа си да лежи на масата.

Er hat seinen Wagen an der Ecke stehen (ge)lassen. – Той оставил колата си (да стои) на ъгъла. (Тук има два Infinitiv-а поред.)

Може би вече знаете – немците, за разлика от нас, предпочитат да говорят доста обстоятелствено – не просто оставям, а оставям да лежи или оставям да стои, т. е. да уточнят в какво състояние или как точно са оставили даден предмет.

А какво би се случило, ако модален глагол се употреби в Perfekt без основен смислов глагол, т. е. самостоятелно? Тогава, както и в случая със „самотния" lassen, ще бъде с обичайното причастие с ge-:

Du hast es gewollt. – Ти го искаше (wollen).

Сравнете:

Du hast die Wohnung renovieren (lassen) wollen. – Ти искаше да ремонтираш жилището (самостоятелно или да оставиш да го ремонтират).

Подобно на това: müssen – gemusst (обърнете внимание: Umlaut в Partizip 2 при модалните глаголи се «изпарява“), können – gekonnt, dürfen – gedurft, sollen – gesollt:

Sie hat nicht in die Disko gedurft. – Тя не беше на дискотека (не са и разрешили).

Ich habe das nicht so gut gekonnt. – Не го направих добре / Не ми се получи добре. (не можах).

Сравнете:

Unsere Tochter hat nie in die Disko gehen dürfen. – На нашата дъщеря никога не се е разрешавало да ходи на дискотека.

Ich habe das nicht so gut machen können. – Не ми се отдаде да го направя добре. / Не можех да се справя добре.

Особено запомнете mögen – gemocht:

Ich habe diese Speise immer gemocht. – Винаги ми е харесвало това ястие.

Въобще Partizip 2 при модалните глаголи се употребява сравнително рядко, тъй като те рядко се използват самостоятелно.

Ако Perfekt с модален глагол (във форма два Infinitiv подред) е употребен в подчинено изречение, то традиционната рамка на подчиненото изречени есе нарушава. Сравнете:

Unser Schulkamerad hat uns nicht besucht. – Нашият съученик не ни посети.

Es ist schade, dass er uns nicht besucht hat. – Жалко, че не ни посети.

Unser Schulkamerad hat uns besuchen wollen. – ННашият съученик искаше да ни посети.

Es ist schade, dass er uns nicht hat besuchen können. – Жалко, че той не можа да ни посети.

В последния пример спомагателната, спрегаема част на глагола не може да отиде в края на изречението, както е според правилото. Видимо е, че besuchen können hat – това е твърде много дори и за немците. Във всеки случай, модалния глагол се оказва по-силен от спрегаемата част. Подобно на това:

Er will mit uns essen gehen. – Той искаше да дойде с нас да хапне.

Ich glaube, dass er mit uns hat essen gehen wollen. – Мисля, че той искаше да дойде с нас да хапне.

А също и:

Du hast die Gefahr kommen sehen. – Ти видя, как приближаваше опасноста.

Ich weiß, dass du die Gefahr hast kommen sehen. – Знам, че ти видя как приближаваше опасноста.

И така, спомагателния глагол в подчиненото изречение не може да прескочи през двойният Infinitiv.

Ако глаголът не е модален (и не глагол за възприятие), т. е. когато няма два Infinitiv подред, то всичко е възможно:

Sie ist jeden Abend tanzen gegangen. – Всяка вечер тя ходеше да танцува.

Ich weiß, dass sie jeden Abend tanzen gegangen ist. – Знам, че тя всяка вечер ходи да танцува.

Управление на глаголи

Доволно често след глагола следва точно определен, свойствен за този глагол предлог:

Interessieren Sie sich für Kunst? – Интересувате ли се от изкуство?

Er fängt mit dem Studium an. – Той започва да учи.

Такива глаголи трябва да се запонят заедно с предлозите и с падежа, който следва след този предлог. Сравнете:

Ich denke an meine Freundin. (Akkusativ) – Аз мисля за моята приятелка.

Er nimmt an diesem Wettbewerb teil. (Dativ) – Той взема участие в това съревнование.

Там, където се използват предлозите für и mit, да се запомня падежа не е нужно: помнете че след für – винаги следва Akkusativ, а след mit винаги Dativ. Но след an може да бъде както Dativ, така и Akkusativ, тъй като това е предлог за местоположение. Както знаете, предлозите за местоположение изискват след себе си Akkusativ, ако отговарят на въпроса wohin? (накъде?), и Dativ, ако отговаря на въпроса wo? (къде?). Понякога обаче не можем да зададем такива въпроси (въпреки че човек може да усети направлението и посоката в „мисля за някого“, а в „взимам участие в нещо“ може да се подразбере точката, местото – тази подсказка сработва почти винаги). Затова тези глаголи следва да се запомняк така: denken an + Akk., teilnehmen an + Dat.

Там където падежа е очевиден, може и така: sich interessieren für, anfangen mit.

Такива глаголи се наричат глаголи с управление/рекция на глаголите, тъй като те се управляват от определени предлог и падеж.

Още една особеност на тези глаголи:

Wofür interessierst du dich? – От какво се интересуваш?

Ich interessiere mich dafür. – Интересувам се от това.

Вместо für was се употребява обърната форма wofür (при това was се превърнало в wo-), а вместо für das – dafür. Наистина, това е само в случай, че става въпрос за нещо неудошевено. В разговор за лица и хора, тази особеност на глаголите с управление не се проявява:

Für wen interessiert sie sich? – От какво се интересува тя?

Sie interessiert sich für den (ihn). – Тя се интересува от тях.

Ако предлога започва с гласна, то за удобство при произношението, след wo– и da– се поставя  -r-:

Woran denken Sie? – За какво мислите вие?

Ich denke daran. – Мисля за това.

Има и случаи, когато един глагол може да бъде управляван от два различни предлога и от това се променя неговото значение:

Er freut sich auf das nächste Wochenende. – Той се радва на (предстоящия) уикенд (бъдеще).

Er freut sich über das Geschenk. – Той се радва на подаръка (настояще или минало).

Или:

Sie denkt an ihre Prüfungen. – Тя мисли за своите изпити.

Was denken Sie über unseren Präsidenten? – Какво мислите за нашия президент? (мислите = вашето мнение).

Глаголите с управление включват и изрази като:

Ich bin stolz auf meinen Sohn. – Аз се гордея с моя син.

Ich bin damit einverstanden. – Съгласна съм с това.

Това са т. нар. съставни глаголиавные глаголы: състоящи се от глагола-свръзка sein и прилагателно: stolz sein auf + Akk., einverstanden sein mit…

Особен случай на управление представляват глаголите, които изискват след себе си Genitiv (без предлог):

Er gedenkt seiner Eltern. – Той си спомня за своите родители (пази ги в памета си).

Wir verdächtigen ihn des Diebstahls, des Mordes. – Ние го подозираме в кражба, в убийство.

Ich entsinne mich dessen nicht. – Аз не помня това.

(Dessen – вместо da + предлог – от типа damit, dafür. Вие помните въпроса, на който отговаряGenitiv: wessen? – чий? Dessen – отговор на този въпрос.)

Diese Behauptung entbehrt jeder Grundlage. – Това твърдение е лишено от всякакво основание.

Dieses Spielzeug erfreut sich großer Beliebtheit. – Тази играчка е много популярна (ползва се с голяма известност).

Die Wohnung bedarf der Renovierung. – Жилището се нужда е от ремонт.

Всички тези глаголи, както виждате, означават участие (или неучастие, или нужда от участие) нещо (Genitiv – родителен падеж).

Назад във времето такива глаголи (изискващи след себе си Genitiv) били много повече (например, в произведенията на Гьотеможете да ги срещнете доволно често). Постепенно те са сменили Genitiv с друг падеж + предлог. Сравнете (в скобите е дадена остарялата форма):

Sie erinnert sich gern an ihre Schulzeit (ihrer Schulzeit). – Тя с удоволствие си спомня своитеучилищни дни.

Ich schäme mich für sein Verhalten (seines Verhaltens). – Аз се срамувам от поведението му.

Между другото, и Dativ все по-често се заменя с Akkusativ + предлог:

Ich schreibe ihm/an ihn. – Аз му пиша.

Gisela vertraut ihm/auf ihn. – Гизела му се доверява.

 
А ето и формата глагол-свръзка + прилагателно + Genitiv:

Er ist sich seines Erfolges sicher. – Тойе уверен в своя успех.

Du bist solcher Ehre nicht würdig. – Ти си недостоен за тази чест.

Es war nicht der Mühe wert. – Не си струваше усилията.

Ich bin mir des Risikos wohl bewusst. – Напълно осъзнавам риска.

Съществително + Genitiv, както вече споменахме, може да се замени с местоимението dessen:

Bist du dir dessen sicher? – Сигурен ли си в това?

Съчетанието was, das + предлог (предложно местоимение) позволява да не се повтаря всеки път това, което и така е понятно на събеседника:

Was bekommst du dafür (für deine Arbeit)? – Какво ще получиш за това (за тази работа)?

Wofür bekommst du dieses Geld? – За какво получаваш тези пари?

Ich war nicht dabei (bei dieser Veranstaltung). – Мен ме нямаше на това (на това мероприятие).

Und damit basta! – И това е всичко!

Освен това, се срещат (макар и по-рядко) и съчетания hier (тук) + предлог, например hiermit:

Hiermit (= damit, mit diesem Thema) beschäftigt sie sich schon lange. – С това (с тази тема) тя се занимава отдавна.

Hiermit може да бъде употребено и със значение „и така, по този начин“:

Hiermit erkläre ich meinen Sohn Martin zum Alleinerben meines gesamten Vermögens. – И така, обявявам моя син Мартин за единствен наследник на всички мои активи (моята собственост).

Обърнете внимание на думата einander (един друг, по между си) – управляващия глагола предлог се присъединява отпред на думата:

Wir kennen einander gut. – Ние добре се познаваме един друг (по между си).

Wir denken aneinander. – Ние мислим един за друг.

Wir sprechen miteinander. – Ние говорим по между си.